Йоанна¶

Ти мъничка Вселена си Йоанна,
съзвездия, пътеки лунни, светлина!
Появата ти с изгрев се сравнява,
и мигом вехне всяка плява!

В очите ти блести решителност,
и вяра в крехкото ти тяло,
което в танц вълшебен засиява.
Вълшебница си ти, Йоанна!

Но някой тук ще си помисли,
дарена си с това вълшебство,
без дори да подозира,
за извора на твойта сила.

Да, първо е дошъл таланта,
но след това, със труд
и постоянство, с лишения дори
ти стигнала си висини.

Сега блестиш, и въпреки това
е толкоз земна твойта красота.
Без капка горделивост оценяваш,
на слабия достойнствата.

Ръка подаваш на различните от теб,
смирено носиш си короната.
И можеш да бъдеш във ролята
и на принцесата, и на Неволята.

Щастливи сме, че си до нас!
В душата ни отеква твоят глас.
И силен е Пешачко, затова,
че има твойта красота!

М.Д.
10.09.26 г.