Опознай своя град (София)¶

11 Април 2026 (Маринела)

РАДОСТ като клокочеща река!¶

Утрото ме посрещна със ситен дъждец и колебание дали ще можем да отидем на Витоша. Нямаше как да се откажа, знаех, че ме чакат смелчаците на Пешачко. И не се излъгах — Таня, Ирина и Лиана не се плашат от облаци и малко дъжд. Новият Пешачко беше Ралица Николова. Ралица ни увери, че с радост ще идва на нашите планински маршрути, защото засега града не я привлича толкова. Нейното присъствие внесе много свежест в днешното приключение и очарованието от запознанство с нов човек. Тя е шофьор, но умно се придвижва в града пеша и с градски транспорт.

Тръгнахме с автобус до Златните мостове. Там ни чакаше Ирина Христова. Тя доста се изненада като видя само четирима участници в днешния пешеходен тур, но аз мисля, че освен дъждовното време на днешния ден повечето хора предпочитат да бъдат със семействата си. Ирина притежава заразяващ ведър дух и лекота в общуването, която толкова ни липсва в понякога сложните човешки взаимоотношения.

Пътеката по поречието на Владайската река започва на 5 метра от автобусната спирка. Шумът на реката сякаш ни приветства радостно! Това беше и цялото настроение по време на тази разходка— Жизнерадост! Началото на маршрута ни беше снежно, върнахме се за малко в зимата. Тази искряща белота напълно резонираше с трепетите на душите ни.

Владайската река извира на около 300 метра северозападно от Черни връх на 2245 м. надморска височина. В миналото е била наричана "Луда Елешница". Защо ли!? Тя тече на северозапад, преминава през местностите “Торфено бранище” и “ Златните мостове” и се спуска по дълбока, стръмна и залесена долина към село Владая. Владайската река е една от седемте реки минаващи през София. Нейната планинска част, с която днес се запознахме е очарователна с нейния игрив бяг по планинските морени, оформящ малки и по-големи водопади.

Таня Малинова доведе Пешачко тук! Тя сподели, че през 2006 година, когато за пръв път е преминала този маршрут, толкова се е влюбила в него, че в следващите осем дни се е връщала тук всеки ден. Тази Любов от пръв поглед продължава и до днес. Тя я предаде и на нас, а ние един ден ще доведем и децата си тук. Благодарим ти, Таня за споделената любов! На една от снимките Таня е със сестра си по Владайската река през 2008 година.

Пътеките покрай бързи клокочещи реки са изпълнени с отрицателни йони. Те се отделят от разпръскващите се водни молекули при силната турбуленция на водния поток. Отрицателните йони пречистват въздуха като се свързват с праховите частици и ги приземяват. Така днес ние дишахме чистия планински въздух допълнително пречистен от Владайската река.

Пътеката покрай реката е била създадена от каменна настилка, но през годините тя се е разрушила на места, което беше предизвикателство за босите ми туристически обувки. Очарована съм от тях — леки са, удобни, с комфорт за пръстите и възможност за усещане за овала или остротата на всяко камъче.

Таня носеше със себе си две щеки за ходене. Предстои ми да се запозная с тяхното приложение и да анализирам взаимодействието им с тялото. Тя даде едната щека на Лиана. Вероятно по такава ,понякога стръмна пътека е доста по-сигурно с пръчка като тази. Лиана явно не беше използвала щека за ходене, защото по едно време щеката се оказа висока, колкото нея. Някак я беше удължила и не знаеше как да я върне обратно . Такива случки днес ни заливаха от смях.

По пътя си срещнахме Саламандър или така наречения също Дъждовник. Той не се плаши много от хората, или поне с такова впечатление съм аз. Ако го срещнете, не го пипайте, защото кожата му отделя невротоксичен секрет.

Беше прекрасно, отново с много смях и споделени емоции. Ралица се беше спряла по едно време в замиращо съзерцание. Когато я погледнах въпросително тя каза просто — “Слушам!” Звуковете покрай течаща река и картината на високите борове те откъсва от градското забързано битие. Това малко бягство от шума на града е толкова опияняващо! И тук в съзерцанието на Ралица се сетих за зададената тема от Димитър —

“Какво ни пречи да се Възвисим?”

Не успях да водя добре тази тема. Нямах ясна визия за това, какво означава да се Възвися. Трябва да отговоря първо на себе си. Но тук в планината, далеч от материализма на обществото ни сякаш бяхме по-близко до възвишението. На този етап в своето развитие свързвам Възвишението с чистота на мислите, с любов към хората и природата, с лекота в общуването и смирение. Нетърпимостта към различните бих искала да заменя с любов и личен пример. Но за да мога да бъда пример имам още път да извървя.

Благодаря ви, момичета за споделените зареждащи мигове! Очакват ни още приключения!