Градът ни се задъхва¶

Градът ни тъне в прах с боклуци,
нехаем за това и общата тъма.
Децата наши как ли ще възпитаме,
щом свикнали са те с това.

Щом вятър клоните разклати,
прахта навлиза във дома ни чист.
Изпълва дробовете на децата ни,
и няма оправдание за нашето нехаене.

По улиците стъпваме в боклуците,
забързани към своите мечти.
И купили сме си билетите
за по-красивите страни.

Градът ни прашен се задъхва.
В ръцете си вземи една метла.
И нека заедно и силно да повикаме
Неволята във нашта махала.

На паркинга пред блока, до колите,
не вижда се асфалта от калта.
Колата е била на автомивка,
но нека да измием и града.

Ще кажеш - има хора за това,
данъкът платил съм си.
Дали обаче тази философия,
гради мечтаната ни София!?

Градът от граждани се прави,
милеещи за общия си дом.
И ние всички можем, можем,
прахта във кофите да сложим.

М.Д.