Старата къща¶

Изправила снага в опърпани одежди,
не свежда поглед даже в есента.
Историите свои ще разкаже,
надникнеш ли през нейната врата.

Тя тайни е събирала в годините,
стаила дъх в човешки времена.
Но тайните понякога следи оставят
от обич стара, тъга или възход.

Сезоните рушали са фасадата,
година след година, ден след ден.
Но тя стои като старица горда,
споделяща за своята съдба.

Човекът ще я забележи сигурно,
живот във нея ще прозре.
отново той ще съживи стените й,
а тя ще каже: “Ето ме!”

С ръце човешки в дом ще се превърне,
прозорчето ще светне във нощта.
И няма да е вече стара къща,
във новата си красота.

М.Д.
01.09.26 г.