Град на мечтите¶

Със крачки плахи тръгнах аз,
макар и смела да изглеждах.
Ръка подавам, търся вас,
като мъниста разпилени
във хаоса на кал и прах.

Градът задъхан да измием
и слънце да изгрее,
та детски смях да се разлее.
И в детските игри,
да създадем щастливи дни.

По пътя прашен, понякога
задържам дъх, за да се предпазя.
И крясък във гърдите ми напира,
но зная, че безсилен ще е той
и няма да го чуеш.

Тогава чуй, градът ни се задъхва!
Децата вдишват цялата тъга,
на тази наша лудост!
И само ние, ние всички можем
това да променим.

Ела със мен, градът ще се усмихне.
Ще грейне променен и твоят ден.
Ходи, не спирай, можеш, пожелай!
Кръвта по вените си раздвижи,
и топлината в теб ще се роди.

Градът ще ни прегърне,
ще ни приюти! Прегръдката му,
сили ще ни влее и щастие ще се роди,
в града на нашите мечти!
Възможно е, повярвай ти!