Морето ме чака¶

На баклавички се стеле денят,
вълните рисуват безкраен сюжет.
Слънцето шепне: „Ти пак си дошла“
с поход и усмивка, и вятър в коса.

Крачка по крачка, без шум и без вик,
морето ме учи да бъда без страх.
То знае, че в мен има път и мечта -
и всяка вълна ми нашепва: „Върви.“