Аз и морето¶

Сякаш знаят, че търся не шум, а покой
вълните идват, без да питат „кой си ти“ и „защо“.
Аз му давам мълчание, то ми дава тишина,
в този танц без думи, сме едно - аз и то, без вина.

По пясъка вървя, с ходила в солена прегръдка,
а морето ме слуша - без думи, без съдба, без връзка.
То не иска нищо, не взема, не дава - само е тук
и ме пази, когато душата ми плава.

И в този миг, когато всичко е просто „сега“,
аз съм част от водата, от брега и от тишината.
Не съм сама - аз съм с него. И то е с мен.
И това е достатъчно...