Морето не лъже¶

Морето не пита кой какво кара,
не брои конски сили, нито волтаж.
То слуша сърцето, когато се стараеш,
да вървиш, да дишаш, да бъдеш пейзаж.

А в града – ехо от ток и амбиция,
но къде е душата в този напредък?
Може би в стъпките, в тишината,
в онзи момент, когато си просто човек.