Осъзнаване¶

Ще тръгна по пътека градска
във утрин ранна ще вървя
денят ще ме погали ведро със първи слънчеви лъчи
и моето сърце ще затупти със пулса на града ...

Пътеката за мен е нова, макар да е позната тя,
изминал съм я толкоз пъти ... със кола.
Пропускал съм съществени неща -
цветя, тревички, крайпътните дърва
и минувачите с усмихнати лица,
квартални магазинчета със малки удивителни неща.

Все бързах ... бързо да пристигна, да свърша хиляди неща
и без да искам не забелязвах, че руша ...
Не забелязвах майките с колички, които крачеха до моята кола
и малките деца поели дъх със мирис на тъга....
Нали си имах филтър да ме защити от цялата тълпа коли!
Сега ги виждам ... майките с децата ... и вече ме боли!!!