Опознай своя град (Гренобъл)¶

5 Април 2026 (Димитър)

Превземам Бастилията¶

Цветница е! В Гренобъл се случи прекрасно време — най-слънчевият ден от началото на годината. Още от вчера беше ясно, че слънцето се приготвя за празника и за да го поощря, завързах мартеничката си на едно младо дърво (време беше).

Събудих се мотивиран за подвизи — Неделя, хубаво време, чувствам се добре! Моите деца обаче много бързо усещат такива неща, и веднага се престориха на болни (малката, горката, даже започна да кашля!), защото знаят какво следва. А аз нямам време да си губя времето и изхвръкнах навън — от дете съм така, спомням си как баба ми на село използваше какви ли не стратегии да ме задържи вкъщи (а сега аз трябва да измислям начини да изритам децата навън!). Разходката сам си има своя чар, мога да слушам музика и директно пускам на 5та.

Целите бяха две, да отида до едно пазарче (на около 5км от където живея) и да превзема Бастилията. Второто се налага да го правя често, защото Бастилията не случайно е от женски род — много е капризна, и колкото и пъти да я изкачвам, тя все забравя и винаги почваме отначало (тук старите лаври не минават).

Обичам разходката до Естакадата — пазарче с много локални производители по продължението на един дълъг мост. Пазарчетата тук (казват им „Marché”) не са само за пазаруване а и за комуникация — не може човек просто да си купи нещо, французите обичат да говорят (това ми допада, защото и аз съм така)! Купих си само гъби, на връщане направих малко упражнения на едни лостове които са ми на път, обядвах вкъщи и към един часа тръгнах към Бастилията (крепост над Гренобъл, която е една от атракциите тук).

Разбира се модерният французин превзема крепостите с лифт! Не така обаче стоят нещата с бащата на моите дъщери (които са имали удоволствието да се качат на лифта веднъж за 14 години)! „Димитре”, чувам моите приятели да ми обясняват как трябва да бъда такъв какъвто не съм, но аз китайски не разбирам и живота продължава ...

Как да обясня на хората, които чакат за лифта, че така трудно ще "са возвисят", при все че отиват нагоре. Бастилията може да бъде атакувана и от много други места. Може би най-популярното е един подход до лъв и змия, които непрекъснато се боричкат, и откъдето започва улица покрай реката със безброй италиански ресторантчета¹. Сега е момента човек да седне на пейките по продължение на реката — комари все още няма! А иначе, инфраструктурата тук за каране на колело е отлична (от 9 години нямам кола — едно от повратните решения в живота ми).

Днес обаче аз реших да мина през една прекрасна лятна градина, която се намира малко след края на последната пицария.

Това е любимият ми подход, доста е стръмен, има много стълби и крепостни стени.

Стигам до станцията на лифта през редица „тунелчета”, от където се включвам в основната артерия, гмурвам се в множеството и аз ставам турист (хубаво е човек да е между хора от време на време).

А ето го и Гренобъл изтегнал се спокойно. На лявата снимка се вижда една от най-дългите улици в Европа, която започва като „Cours Jean Jaurès” и е толкова дълга, че няколко пъти си променя името. А на дясната снимка, между планините, като пръстен се вижда ESRF — нашият Синхротрон (съоръжение, в което заредени частици могат да бъдат ускорени почти до скоростта на светлината).

Аз обаче не бързам като електроните и решавам да влезна в една впечатляваща пещера, през която по много стъпала в скалите може да се стигне чак от другата страна на планината. Но аз оставям това слизане за друг път и помолвам един турист да ме снима от вън.

По-голямата част от туристите си хапват на полянката зад мен и се връщат, но истинската магия тук се намира малко по-нагоре (лявата снимка). След едно стръмно изкачване, човек стига до нещо като монумент в чест на освобождението на Гренобъл през 1944, където аз леко отдъхвам. Наблюдателните от вас сигурно се питат, защо този странен човек не носи значката на Пешачко отпред. И това е резонен въпрос но само ако не познавате Председателката на Пешачко (нашата прекрасна и енергична Маринела), която е направила значките толкова големи, че трябва да ги носим на гръб!

И тук аз няма как да скрия факта, че остарявам, защото ще дам съвет на младите мъже. Ако стигнете до тук с вашата приятелка имате важен избор! Можете да стигнете по-нависоко или по-надалече. От опит ви казвам, тръгнете наляво.

Върнах се вкъщи, дремнах един час, после вечерях леко сварен лимец с натто и яйца, след което не ме свърташе вкъщи и се разхождах още два часа и половина (времето беше много приятно). Понеже все още бях пълен с енергия реших да кача и „Възходът” на Отец Дюма и за моя голяма изненада в двора на къщата по средата на стълбите (която описвам в първата статия за Гренобъл) имаше хора седнали на теферич². Обясних им колко впечатляващо е хора да живеят тук, а те ме поканиха на чашка. За съжаление трябваше да им откажа, защото на този етап имах жива нужда само от две неща — душ, а второто ще ви го спестя (за съжаление вечерта ми не завърши като "Червената шапчица" на Sando & Mando).

Накрая моят телефон (който като никога бях носил цял ден) отчете 52000 стъпки, което е към 36 км. Така отпразнувах Цветница ...