Опознай своя град (Гренобъл)¶

27 Февруари 2026 (Димитър)

Упражнения в Острова на любовта¶

Гренобъл ми е по мярка — чаровен, колоритен, в компанията на десетина малки градчета, всеки със своите си герои, музеи и паркове, и всички те стегнати един към друг от реката Изер, която се е увила като всемогъща змия около съкровището си.

Точно тук живота и аз играем на криеница — една от малкото игри, които печелиш губейки. Все искам живота да ме намери, но май винаги аз гоня, а следите стават все по-бледи. За една от тях ще ви разкажа днес, тя започва от „Острова на любовта” (Parc de l'île d'Amour) парк в който културните различия се забравят бързо и, когато слънцето се усмихва, глъчката се смесва с мириса на барбекю (приготвяно по специални рецепти от къде ли не). Аз имам късмета да живея на близко и почти всеки ден си открадвам по малко зелена свежест преди началото на моята разходка.

Аз съм леко луд и ходя сякаш живота ми зависи от това (и най-вероятно това е така). Разходката ме успокоява, тя може да се превърне в нестандартна форма на медитация (концентриран в ритъма на стъпките си, човек успява да забрави). Преди две години реших да измеря колко точно ходя — не беше добра идея, защото го превърнах в състезание, и сега вече не меря стъпки и километри, а само усещането има значение.

Днес плана ми е да комбинирам разходка с тренировка. Пак започвам след зимната пауза (поради лека контузия на рамото)¹. Когато бях дете, все се мъчех с коремното в час по физическо, и може би точно заради това, сега набиранията са се превърнали в част от мен (явно е трябвало да избия този комплекс). И ето пак живота с неговите следи ме е довел тук, до остров около който е пълно с площадки за стрийт фитнес, които дълги години изобщо не забелязвах. Според мен, добър индикатор за здравето на едно общество не са нито броя на болниците и фабриките за хапчета, нито броя на комерсиалните фитнес зали а тези, някак скрити, малки островчета с лостове, където всеки е добре дошъл да инвестира в себе си.

Моята първа тренировка започва на лостовете до университетския кампус, на пет минути от реката (по дигата на която се разхождам). Сега е рано и още няма почти никой, но е невероятно колко пот се лее тук! Самата площадка е точно до Университетския басейн и един куп клубове по гимнастика, фехтовка, бойни изкуства, танци, ... Тук няма победители и победени, всички работим заедно. Повечето хора са между 20 и 40, а аз с моите 50 години съм един от ветераните . Много може да се научи за човек само като го видиш как тренира! Имаме си и дами — силно впечатление ми правят жени, които могат да контролират тялото си (като сравнявам с други места, където съм живял, жените в Гренобъл са доста активни).

След тренировката обичам да се разходя до самия кампус и да се заредя с духа на шматкащи се студенти и студентки пред библиотеката. След това се връщам по реката и тръгвам към втората площадка за спорт. По пътя минавам до една голяма градина (ферма за зеленчуци) в която преди време си имахме дори и кокошки, но явно лисиците тук не спят, и вече кокошки няма! Около Гренобъл е пълно с истински производители на храна (това е част от културата), в някоя от следващите статии ще ви покажа какви фермерски пазарчета имаме! Сега ми прави впечатление как на всяка от снимките има планина — тук човек трябва доста да се постарае за да не хване планини в обектива си.

Вървя до реката, и виждам знак на ляво за парк „Paul Mistral”, където ще бъде последната ми тренировка, но засега продължавам напред и стигам до вторите лостове. Тук тренировката ми е различна (първата е предимно набирания и лицеви опори, докато тук правя по-комплексни упражнения и се разтягам). Тук хората са по-различни (сякаш има състезание, може би защото сме близко до пътя и обикновено има много минувачи).

Вече съм в парк „Paul Mistral” (в центъра на Гренобъл) и съм доста изморен, тук има само два лоста и предимно вися (това е страхотно упражнение). Тези лостове ми харесват най-много, защото не се хлъзгат и като се хвана усещам чудовището в себе си. Често съм тук вечер през пролетта и лятото защото е много приятно. Точно пред лостовете има писта и е пълно с хора на ролери, скейтбордове, има и заграждение за хокей на асфалт, точно до нас има игрища за волейбол и слаклайнери (балансиращи между дърветата). През 2022 тук се проведе UNICON-Grenoble, беше много яко!

По пътя обратно решавам да мина през центъра и влизам в Musée de Grenoble. Вече съм на изпарения, и изкуството може да ме превземе без дори да се потруди. Тук е любимата ми картина на Tancrède Bastet (художник живял и творил в Гренобъл преди стотина години). В музея има група ученици с няколко учителки и три майки които отчаяно се опитват да укротят момчетата (тук често родители придружават групите като децата са малки) — кръговрата на живота. За съжаление картината „Le Credo” се оказва в реставрация, но откривам нещо ново за себе си. Посещението е безплатно (както обикновено)!

Това беше една приятна, активна разходка (около 13 километра и половина) с малко култура за десерт.